сряда, 24 март 2010 г.

Спортен пуловер / Спортивный пуловер


Posted by Picasa


Този пуловер е изпълнен по модел на клиента. Преждата е ALIZE Mohair Classic Batik Design от магазина за прежди на пл. "Македония" в София. Има избор на цветове:)


Этот пуловер связан на заказ. Пряжа ALIZE Mohair Classic Batik Design.

сряда, 17 март 2010 г.

понеделник, 1 март 2010 г.

Легенда за 1 Март / Легенда 1 Марта

Хан Аспарух имал четири братя и една сестра. Тя се казвала Калина. Аспарух завладял земите, върху част от които сега живеем ние и положил основите на днешната ни държава. Братята му се пръснали в различни посоки, а Калина останала в старата родина на прабългарите на територията на днешна Русия.
Щастлив пълководец бил Аспарух, радвал се на успехите си, но дълбоко в сърцето му оставала тъгата по сестра му. Един ден той седял под едно дърво натъжен, когато над него кацнала една лястовичка,погледнала го и с човешки глас проговорила:
- Защо си тъжен, господарю, сега ти си богат и силен.
- Държава съградих, а сестра си оставих сама, няма кой хабер от мен да и занесе, че съм жив и здрав.
- Не тъгувай господарю, аз познавам Калина. Зная къде се намира и старата ти родина. Гнездото ми беше под стряхата на стария ти баща Кубрат.
Щом изрекла тези думи, литнала в небето и след три дни и три нощи стигнала Кубратовия дом. Кацнала на рамото на красивата Калина и разказала за Аспарух.
Зарадвала се много Калина, решила и тя да изпрати хабер на любимия си брат. Откъснала първите пролетни цветя от градината, свила китка с два пресуквани конеца- бял и червен, вързала я за тялото на лястовичката и заръчала да я отнесе в далечната земя.
Три дни и три нощи летяла лястовичката, намерила хана тъкмо, когато давал курбан в чест на новата си държава.
Зарадвал се той от сърце.
Взел китката и наредил на този ден всички да се закичват с китка, вързана с бял и червен конец.

Легендата е взета от тук



Много-много лет назад в далеких горах Тибета хан Исперих оставил родной дом и отправился в поисках плодородной земли для своего протоболгарского народа. Много гор и рек он преодолел, пока, наконец, остановился в землях славян, встретивших его радушно. Славянки в белых одеждах выносили ему чаши с напитками, а праздничные трапезы были богаты яствами - плодами этой благословенной земли. Но хану не было весело, потому что он грустил о своих близких - о матери и сестре Калине. Сидел он на берегу большой реки и жемчужные слезы текли по обветренным мужским щекам, а взор его был молитвенно обращен к солнцу и богам, и случилось чудо. На плечо ему села быстрокрылая ласточка, ей Исперих рассказал о своей боли. Ласточка полетела к Землям, где родились болгары, и рассказала человеческим голосом Калине, что у ее брата новое царство, но он грусплит о ней и шлет ей привет. Обрадовалась Калина и решила послать брату весть. Набрала букетик из зелени трав, обвязала белой шерстяной нитью и узелок для прибегла завязала - так болгары слова передавали - и отправила с ласточкой.

Молнией понеслась ласточка и вскоре села на плечо Испериха. Но от долгого пути крылышко ласточки протерлось и алая кровь обагрила белую шерстяную нить. Радостный хан взял букетик, прочитал по узелкам сестринский привет и украсил букетиком свою грудь, а бело-красная нить привлекала всеобщие взоры, и повелел Исперих своему народу: пусть каждый украсит себя в этот день перевитыми красной и белой нитью - и это будет символ здоровья и небесного благословения. Это случилось первого марта и осталось до наших дней.

Легенда здесь